страшно много исках да родя нормално.бях се подготвила и прочела всичко за нормалното раждане и през ум не ми минаваше че ще родя секцио,но съдба.така и стана.

деня на раждането.

27/07/2009

сутринта станахме (ние май не сме лягали:))оправихме се за бързо и първото ни посещение беше до църквата да запалим по една свещичка.тръгнахме към болницата и мъжът ми не искаше да ме пусне-беше адски притеснен за мен и самото раждане.приехаме.попълнихме документите,преоблякох се и ме сложиха на системи.до дук никаква паника от моя страна.сложиха ми катетър,абокат(още съм спокойна)анезтезиологът ми разясни за упойката и след това дойде една сестра и каза-айде ние сме готови ставай!!до тук беше спокойствието.мислех че ще се забавим повече примерно 2-3 часа а беше минало далеч по-малко.влезнах в операционната,сложиха ми упойката и се започна.тук самата операция пропускам защото хемоглобинът ми беше мн.нисък и упойката не ми понесе.

в11.25 излязох от родилното и мъжът и майка ми ме посрешнаха.после доведаха и малката Дария-едно неворятно малко нещо:)3150кг 50см.

това е за самото раждане.най голямото приключение което съм изживяла.